Еврошампионът в дългия скок на леката атлетика  в интервю за

Еврошампионът в дългия скок на леката атлетика  в изявление за ФОКУС откакто усъвършенства националния връх и излезе отпред на планетарната класация за мъже в своята дисциплинираност. 

Здравей, Божидаре. От старта на тази година ти безусловно летиш от шампионат в шампионат, а настрана от това и летиш в бранша за дълъг скок в леката атлетика. Очаквано ли беше всичко това, което ти се случва в спорта за това малко време от към месец и половина?

- Ами, предстоящо...То беше доста дълго време предстоящо, даже от преди тази година за такива по-големи резултати, тъй като ние знаем какъв брой сме готови физически в действителност, бяхме доста готови физически, освен тази година, и предната година, и олимпийската година бяхме доста готови. Просто скока не е единствено физически качества. Голям % идва и от душeвността, от техниката и от много други неща. Просто беше време да усетя самия скок - по какъв начин би трябвало да стане, с цел да го запаметя в главата си. Все отново още не знам дали съм го запаметил изцяло. Надявам се да съм го запаметил. То ще си покаже на идващите създания. С треньора желаеме да потренираме малко по-тежко, с цел да се подготвим за Световното. Като резултат, може да не е толкоз огромен, само че желаеме да затвърдим това, което направих като техника последните две надпревари.

През последните години, когато приказваме с теб, ти на няколко пъти споделяше, че си отчаян от многото фаулове, които правиш или неразчетен разбег. Как се трансформираха в този момент нещата? Какво променихте с треньора в паузата сред края на 2025-а и началото на 2026-а година, че ти безусловно на всяко едно съревнование правиш нов и нов връх?

- Променихме това, че първо бяхме с " двойна ножица ", в този момент отново се върнах на остарелия жанр, който е доста по-удобен за мен. Започнахме да вършим повече извършения за самия скок, с цел да чувствам придвижването. Но за фауловете нищо не съм правил. Дори нашата зала в Харманли е една концепция по-къса и не мога да върша целия си разбег и по тази причина отскоквам по начело на дъската, съвсем от ръба на трапа, тъй като просто не стига мястото и въобще не сме го упражнявали това с фаула. Но с годините разбрах това, че с фаула е повече чувство, тъй като пък, когато сме го упражнявали, още веднъж е имало интервали, в които не се е получило.

Виждаме и от най-хубавите, които са на пистата... може би това е повече на моменти. Има такива, в които може да направиш съревнование с 6 фаула, има моменти, в които може да направиш на едно съревнование 6 сполучливи опита. Всичко друго, в действителност, го тренирахме, с цел да може да се усещам доста по-уверен на пистата.

Понеже ти гледах последните надпревари ми направи усещане, че стъпваш съвсем без никакъв задатък на дъската, което е впечатляващо, в действителност. Много близо си до фаула, само че в същото време доста чисто скачаш.

- Това нещо по-скоро бих споделил, че се дължи на чувство. Защото аз въпреки всичко дълги години се занимавам с тази дисциплинираност, в това време като го правиш непрекъснато, ти към този момент усещаш къде е дъската. Може би оттова е запасът ми в скоковете, тъй като тъкмо тази дъска я чувствам 10 метра по-рано при дъската, дали ще направя фаул и дали ще стъпя тъкмо. Ако, примерно, знам, че ще направя фаул, преценям да понижа малко скоростта, да приклекна или някакси да направя по този начин, че да не е фаул и по този начин се губят сантиметри в скока, тъй като не влизам с цяла скорост. Но това всичко е от чувство, даже считам, че скока, който беше 8.45 метра, усетих, че ще направя фаул и по тази причина малко преди този момент приклекнах, стопирах, нали, убих си скоростта, само че въпреки всичко скокът беше доста огромен, не мога да се оплача, до момента в който на предното съревнование опитът от 8.39 метра беше без никакво прекъсване, без безусловно никакви запаси, си направих този огромен скок.

В изявление за ФОКУС в края на декември съобщи, че задачата ти е народен връх за мъже в зала и навън. В зала с изключение на, че усъвършенства 22-годишния връх на Ивайло Младенов от 8.30 метра, към този момент усъвършенства и своя подобен от 8.39 метра от шампионата в Метц, Франция, излизайки на върха на света с 8.45 мета. Това се случи в конкуренцията в Сърбия. Разкажи ни за самото съревнование и предстоящо ли беше за теб това ти достижение?

- Беше в действителност доста мощно съревнование. Четирима състезатели скочихме над 8 метра, което за шампионата е в действителност по-рядко срещано нещо. И то приказваме за двама скачачи, които скочиха над 8.20 метра, а те не са инцидентни - хора с доста по-голяма история от моята в спорта, които са в действителност едни от най-хубавите в света, даже и най-хубавите, мога да кажа.

Финландецът сподели доста огромно достижение и той. Състезанието в действителност беше доста мощно, и тъкмо тази конкуренция направи тези резултати.

Когато скочих 8.39 метра, в действителност се изхабих малко повече прочувствено, само че гледах, незабавно да не помни цялата тази страст и да не помни какво съм направил, по-скоро си споделих: Това е нещо обикновено, остави го на назад във времето. Свършило е Концентрирай се за другото съревнование, повтори го.

Очаквах да направя резултат отново към 8.30 метра, споделям го откровено, само че не чаках от над 8.40 метра, тъй като се убих от път. На другия ден потеглих в 11:00 сутринта от хотела и дойдох в Белград чак в 02:00 часа през нощта. Беше повече от 12 часа, даже 15-16 часа път, който в действителност ме умъртви. На другия ден трябваше да упражнявам, аз колкото да станах от леглото. На идващия ден, преди надпреварата, отново беше по същия метод, не се усещах доста ОК на надпреварата. Когато стъпих на пистата, някак си ми се качи адреналина, усетих отново, че това е моят ден, че би трябвало да се възползвам, което е доста по-важно от това, по какъв начин съм се чувствал преди този момент.

Когато към този момент стъпих на пистата, в действителност чаках подобен резултат, чак толкоз огромен не, само че огромен резултат чаках и учудих себе си.

Значи ли това, че в случай че си имал по-малко проблеми преди надпреварата, си можел да скочиш даже още повече като метраж?

- Е, това не желая да споделям дали съм щял да скоча повече или не. Това си говорехме с различен треньор, който е дългоскачач – Николай Атанасов – Джоко. Точно това си говорехме с него, че в такива моменти, когато сме се чувствали най-зле преди надпреварата, сме скачали най-големи резултати. Много пъти ми се е случвало, усещам се супер целия ден, ставам с въодушевление, всичко върви тъкмо по проект, всичко е топ и просто когато скачам, резултатите са отново приемливи, само че не такива учудващи. Докато доста пъти, когато съм се чувствал доста зле, като съм започвал моите скокове, даже в предишното на висок скок и на дълъг, съм правил най-големи резултати. Така че не знам, това отново е може би нещо, което въздейства на нашата душeвност, не знам навръх какво се дължи, само че по тази причина не желая да кажа, че може би съм щял да скачал повече.

Значи да разбирам, че в случай че в бъдеще на някое огромно съревнование имаш приключение преди него, да чакаме от теб още по-голям резултат. В кръга на шегата е това, несъмнено.

- Да, да. Иначе душeвността е необичайно нещо, тъй че чакам всичко. Понякога, когато се чувстваш не в въодушевление, най-вече се събираш на надпреварата, тъй като знаеш, че там би трябвало да дадеш всичко.

Ти победи легендата Милтиадис Тентоглу, както и различен от най-големите в твоя спорт – сегашния международен отличник в зала и навън Матия Фурлани от Италия. Какво ти споделиха те след надпреварата и получи ли похвали и някакви по-интересни мнения от тях?

- От Фурлани – да. Писа ми, в обществените мрежи си писахме, поздрави ме за резултата. Казах му, тъкмо това си говорехме с него – добре е, че сега двамата с него по този начин вървим, тъй като това единствено и само ни построява да сме още по-добри, с още по-високи резултати за в бъдеще, тъй като все ние сме по-младото потомство, което занапред има бъдеще.

Вие се " дърпате " още от юношите, нали по този начин?

- Да, да. Ние с него сме си израснали дружно, имаме една и съща история почти. И двамата сме били някогашни високоскачачи, по-късно и двамата прекосяваме към дългия скок. И още когато бяхме на висок скок сме се засичали на Световното в Колумбия, където аз станах втори. Така че с него в действителност сме от дребни дружно и в действителност се веселя доста, тъй като тогава, още от дребни, всички виждаха и в него, и в мен капацитет. И се веселя в действителност, че и двамата го разгърнахме, с цел да се срещаме в този момент на международната писта при мъжете. С Милто (Милтиадис Тентоглу) другояче на пистата се поздравихме. Той беше малко отчаян от резултата си, за което в действителност го разбирам. Все отново приказваме за най-големия сега на пистата, само че съм сигурен, че няма да остави по този начин нещата, и сигурно на огромното състезание зимата ще покаже в действителност огромен резултат.

Тентоглу е квалифициран от известния български ментор Георги Помашки. Той беше ли там и разяснява ли нещо с теб? Поздрави ли те?

- Да. Аз в действителност отново желая да го кажа тук и пред вашите слушатели и в случай че той някъде ме чуе, че в действителност съм му доста признателен, тъй като той ми водеше надпреварата. Моят треньор в Белград го нямаше, по тази причина го помолих да ми дава насоки. Може би той ме накара пък по този начин да пожертвам, с цел да скоча 8.45 метра, за което в действителност съм му признателен. Дори му благодарих още веднъж на другия ден в обществените мрежи. Аз в никакъв случай не не помня в действителност кой ми е оказал помощ и в действителност се веселя, че неговото водене беше успешно. Иначе, несъмнено, аз постоянно си почитам конкуренцията. Благодарих и на треньора, и на състезателите там. Честитихме си всички. Винаги е имало почитание сред нас.

Световната атлетика напряко се побърка по твоя триумф в Белград. Случи ли се нещо забавно преди, по време или след конкуренцията в сръбската столица, което би желал ти да споделиш пред нашите слушатели?

- Интересното е това, че имаше конкуренция. Аз поведох, след това – Милто. Аз скочих резултат, който в действителност е изумителен даже за самия мен, което в действителност зарадва доста публиката. Имаше още веднъж шоу, ръкопляскания. Хората в действителност бяха доста радостни. Това е, страстта беше огромна. Аз постоянно съм харесвал сръбската аудитория, тъй като въпреки всичко те са по-близки до нас, и в действителност имаше страсти. Виждаше се, че хората в действителност ме поддържат и се радват в действителност.

Апетитът идва с яденето, както споделят хората, и упованията към теб сигурно ще стават все по-високи и по-високи. Все отново си сегашен европейски първенец, към този момент си и народен рекордьор на България – 8.45 метра на едвам 21 години. Няма по какъв начин да не мечтаем – нека да ти се случи, да падне европейски или международен връх. Направих обзор на международните върхове и европейските. В момента руският спортист Роберт Емиян държи с 8.86 метра от 1987 година, а четири години по-късно американецът Майк Пауъл реализира феноменалните 8.95 метра. Колко надалеч си ти от тях и има ли късмет в бъдеще да чакаме български международен връх още веднъж в леката атлетика, при мъже и дами приказваме?

- Между другото, след този скок от 8.45 метра много хора ми писаха " Ти си подготвен за 9 метра, ти си подготвен за над 9 метра “. Не е толкоз елементарно, по този начин в профил. 9 метра единствено ние, които скачаме и сме покрай леката атлетика, знаем какъв брой доста са. Това е в действителност извънреден резултат. Тук към този момент трябват доста огромни физически качества. Трябва да си както съвършен физически, по този начин и съвършен механически, душевен. Това е в действителност заплашителен резултат и считам, че… Нека да вървим постепенно към нещата, дано да реализирам по-важните неща, да вземам участие на огромните шампионати. Надявам се да съм в челната тройка, че даже и първи, пък към този момент всичко е малко по малко. Не мога да се изхвърлям от 8.45 метра и да кажа: аз съм подготвен за международен връх, аз съм подготвен за европейски връх. Това са неща, с които още веднъж мога единствено да удивлявам себе си и хората към мен, и хората, които чакат, тъй като за подобен резултат би трябвало да си извънреден спринтьор, а пък знаем, че ние, белите хора, изключително аз – моята скорост е малко по-бавна, и там би трябвало да правиш резултати, които... За да направиш подобен резултат, би трябвало да правиш резултати в спринта, които съгласно мен най-малко отново са на международна сцена.

Ти си висок си 2 метра, което е много над междинното за най-хубавите в твоя спорт – приказваме в исторически проект. Пауъл е бил 188 см, Тентоглу е 185 см, Фурлани е 185 см, Роберт Емиян, който държи европейския връх, е бил едвам 178 см. Помага или не височината в тази дисциплинираност?

- Ами, мощно казано оказва помощ, тъй като... Някой си споделят: ти си висок, ти по тази причина имаш данните, само че какъв брой високи хора има в тази дисциплинираност? Няма такива хора, нямало е и в международен мащаб. Поне аз не се сещам някой да е бил 2 метра. Просто височината доста рядко се случва – и съм признателен на Господ, че ме е дарил с това нещо, и на моя треньор, и на всички – доста рядко се случва 2 метра човек да е по-подвижен, изключително в леката атлетика, тъй като леката атлетика знаем, че е спорт, в който би трябвало да покажеш оптималните физически качества на човешкото тяло. Баскетболът – разбираемо, там баскетбол, волейбол, по-технически спорт, повече седиш на място, до момента в който тук би трябвало да си доста, доста преносим. Наистина може би пък височината ми оказва помощ в едни неща, пък ми пречи в други, тъй като механически ми е по-трудно да изконтролирам някои неща, да ги направя верни. Докато пък при ниските хора – те са доста по-технични, само че в това време пък нямат тези физически данни. В смисъл, и двете неща имат и плюсове, и минуси. Но считам, че аз тъкмо се възползвам добре от височината си.

Тази височина не би ли ти била в помощ в друга дисциплинираност, във високия скок? И има ли късмет да те забележим в бъдеще още веднъж в тази дисциплинираност?

- По принцип да. Това ми е първата дисциплинираност, високият скок. Това е дисциплината, в която съм желал постоянно да съумея и която не съм вярвал, че ще я приключа. Но там към този момент всичко е поради проблеми в коленете. Никога не споделям " в никакъв случай “. Възможно е отново да скачам, допустимо е отново някой ден да си направя скока за наслаждение, да видя на какво съм кадърен още веднъж, тъй като пък съм доста добре физически. Не съм упражнявал другояче. Но това към този момент ще го решим с времето, както ми пристигна от вътрешната страна. Аз съм подобен човек, че в случай че нещо ми пристигна от вътрешната страна, ще го направя. Не мисля много-много за следствията, което пък не споделям, че е хубаво, само че допустимо е в действителност още веднъж да поскачам някой ден висок скок.

В момента в какво положение си – здравословно приказваме? И Балканиадата ли е идващият шампионат с твое присъединяване?

- Здравословно съм добре сега. Надявам се и да е по този начин, тъй като предходната зима пък видяхме, че тъкмо поради един грип изпуснах Световното, за моя жал. Физически също съм добре. Иначе да, Балканиадата е идващото съревнование, само че както споделих при започване на изявлението, в този момент с треньора ще упражняваме малко по-тежко, съществено, с цел да се подготвим за Световното, което е след повече от месец. И през Балканиадата и държавното считам просто да мина като едни две тренировки, с цел да може на международното – дай боже, да покажа най-хубавото от себе си.

Целите ги извърши към този момент, за месец и нещо ги извърши. Ти сподели при започване на годината, че задачата е народен връх. Сега идната цел каква е, но ясно да я изразиш? Титла от международното?

- Цел е да взема орден от международното, несъмнено. Това е задачата. Аз съм казвал не веднъж, дори доста пъти, че аз желая да съм най-хубавия. Така че считам, че това е задоволително да разбере всеки каква е задачата.

Не си ли прекомерно непретенциозен, с оглед обстоятелството, че с 8.45 метра сега си №1 в света, а международният първенец навън и на закрито Матия Фурлани има най-хубав резултат в кариерата 8.39 метра?

- Скромен съм, тъй като човек би трябвало да е непретенциозен. Не би трябвало в този момент да съм с вдигната глава и с огромно самочувствие, тъй като не са инцидентни спортисти. Матия Фурлани може да има 8.39 метра, само че повярвайте ми, това е човек, който може да скочи и 8.60 метра още на следващия ден, подготвен е. Гъркът – за него няма да разясняваме, всички знаем на какво е кадърен. Ямаецът мисля, че има резултат 8.50 метра, в случай че не се неистина, с вятър, навън, с малко повече вятър. Това са спортисти, които не са в никакъв случай за подценяване. Състезание със съревнование не си наподобява. Не се знае на Световното, като се съберем всички, какво ще е, само че сигурно ще отида убеден, сигурно ще отида като човек, който има 8.45 метра, и сигурно ще отида като човек, който в действителност може да реализира повече. Надявам се шансът да е с мен, шансът, всичко да е наред и там, отново споделям, да покажа най-хубавото от себе си, което да е доста по-добро от това. Надявам се. Пък и даже да не е, просто да покажа на огромното състезание, че в действителност душeвността ми е огромна.

Влезе в десетката за " Спортист на годината “. Награждаването е в края на този месец. Ще присъстваш ли там? И къде се виждаш в тази десетка като място?

- Не съм го мислил, почтено казано. Знам, че съм в " Топ 10 ", само че знам и какви други спортисти са там. Така че сигурно май няма да може да съм на челните позиции. Но аз съм го казвал доста пъти – това са неща, на които единствено и само към този момент може да се радваш след сполучливата година, която си направил. Така че това е нещо… Отивам там, уповавам се в действителност да си изкарам добре. Ще се веселя, който и да го завоюва, ще се веселя на всички, тъй като аз виждам всеки един спорт и се веселя, и поддържам българите. Пък който и да стана ще съм благополучен, тъй като виждаме, че българите напоследък в действителност демонстрират доста мощни резултати, доста положителни достижения. И в действителност е доста мъчно тук, в България, сега да се станеш Спортист на годината, което пък още веднъж е радостно, тъй като тъкмо конкуренцията ражда огромните първенци.

Много благодаря за това изявление. Страхотни последни думи.

- И аз благодаря доста!

Пожелаваме ти здраве. Знаем, че триумфите ще дойдат. Ти ни ги показваш непрекъснато от началото на годината. Нека продължат и ти стискаме палци да станеш и международен първенец и по-късно да дойдеш на крайници в студиото на ФОКУС.